Когато човек си купи кухненски нож, той е готов за употреба. Остър е. Реже перфектно. Минава време, през което ножът не иска никакви грижи. Един ден се оказва, че ножът се е изтъпил и трябва да бъде наточен. Ножът иска грижи, за да продължи да служи, така както преди.

Същото е с човешкото тяло. Тялото на дете, почти няма нужда от грижа. Детето се наслаждава на възможностите на тялото си, дори и да не обръща внимание на това какво яде - чипс, кроасани... Един ден обаче тялото започва да се нуждае от грижа. Става важно с какво се храни човек, колко се движи, как се докосва тялото. Това е ноебохдимо за да може тялото да продължи да служи, така както преди.

Da tjaloto ima nujda ot griji, no nie mnogo chesto ne mu obrashtame vnimanie Vinagi imame opravdanei. vse neshto e po vajno i po speshno...
i v njakakav moment se sluchva taka che tjaloto veche ne moje da ni sluji pravilno- schupen krak, silna bolka i t.n.
Kolko hubavao bi bilo ako se nauchim da se vslushvame v signalite na tjaloto si
K

интересно сравнение. Има ли някаква причина поради която сте избрали точно нож за пример?
Ани

Избрах нож, защото цялата история ми хрумна, докато си купувах точило за нож. Сигурно има и други неща, които могат да се използват за аналогия.

Детството е "пролетта на живота". Децата са много подвижни, жадно опознават света и не са склонни към самоанализ. Това е време на активните действия и веселите игри, време на растеж и бързи промени.
Младостта е "лятото на живота". Време за постигане на физическа и нравствена зрялост. В този период на човека са свойствени ясен ум, физическо здраве, но най-главното - в него се пробужда нравственото начало, потребността от осъзнаване.
Зрелостта е "есента на живота", когато събираме плодовете на жизнения си труд без значение праведни или не. Добродетелите на зрелите години са цялостност на душата, издържаност на характера, сливане на думите с делата. Човекът става източник на хармония и покой.
Старостта е "зимата на живота". Това е сезонът на съсредоточеността и покоя. Добродетелите на стария са пазене на собствените сили и наставление на младите, единство на ума и чувствата.