Седя аз и гледам как по голямата река Дунав се носи един пън. Плува си, спокойно по течението в пълна хармония с реката. Абсолютна красота. Тази картина прерасна в аналогия за живота:

 

Реката е живота. Когато се роди човек, животът го понася. Той се наслаждава просто да се носи по течението, напълно отпуснат. С времето човек „поумнява” и в един момент му писва да следва течението и решава да направи нещо, нещо наопаки. Започва да плува срещу течението. Това му коства много сили. Скоро издъхва и се предава, а реката отново го поема по своето течение. Отново живота е лекота и хармония. Желанието да направи нещо нестандартно продължава да човърка. Човек „поумнява” още и открива, че може да тръгне на страни. Това не е изтощително като назад, а в същото време не е по течението – голяма радост. Най-накрая живота е в негови ръце и не трябва да следва течението. Отивайки към брега, човек засяда в тинята. Колкото е „по-умен”, толкова по-мощно засяда. Заседне ли, не може сам да излезе. Тогава чака помощ. Някой да му подаде ръка, за да може да се измъкне от тинята и да се върне към свежата вода в средата на реката. За да се понесе по течението и да се остави на живота да го носи.

 

Погледнато от страни изглежда, че нищо не се е променило. Човек е отново по-течението, където е леко, свежо, приключенско. Разликата е в осъзнаването. Човек e свободен да прави каквото иска, но вече знае последиците.

Наистина е истинско удоволствие, че съм се срещал повече от веднъж с теб Димо. Направо ме изумяваш супер блогче си имаш и с голямо удоволствие чета материалите ти. Надявам се скоро да се засечем да полафим. Дерзай приятелю!

направо се размазах от този коментар. :) Даже се чудя как ще се съвзема. :) Благодаря за хубавите думи. Голям кеф. Много ми е интересно кой си ти.

Ако работиш по темата, когато света около тебе е розов, сигорно ще имаш друг извод. Суперско е да си по течението, но според мен е скучно, мно-о-о-го скучно. Няма същество, което не би си пожелало да опита нещо по-така. Да поеме риск и да кривне от каноните. Голям кеф е да изплуваш от водовъртежа. Адреналина ти държи влага известно време, после наново се гмуркаш.Да имаш свободата да го правиш е прекрасно, а и кой би могъл да те спре, когато момента ти е назрял. Харесва ми в теб желанието, необходимостта да мислиш по нестандартен начин. Това също е риск, последиците от който ще разбереш по късно. Кривнал си от пътя.

За мен е скучно да съм затлачен в тинята. Да съм по течението означава да опитвам нови работи, нови места, където ме отнесе течението, включително и водовъртежи. Това за мен е кеф.

Моето желание е да осъзнавам нещата, такива каквито са. Това за мен е правият път. Понякога той е различен от масово приетия.